В търсене на конкурентно предимство и оптимално спортно представяне, атлетите и техните екипи непрекъснато изследват нови граници, включително и в сферата на спортната психология. Една от най-новите и обсъждани тенденции, която набира популярност, е микродозирането. Тази практика включва прием на изключително малки, субперцептивни дози от психоактивни вещества, често психеделици като псилоцибин (от магически гъби) или ЛСД, с цел подобряване на когнитивните функции, настроението и креативността, без да се изпитват пълните психоактивни ефекти. Макар и все още до голяма степен в сивата зона на законността и научните изследвания, идеята за микродозиране за постижения предизвиква сериозен дебат за етиката, потенциалните ползи и рисковете в света на високите постижения.
Привържениците на микродозирането твърдят, че то може да подобри няколко ключови аспекта, важни за спортистите. На първо място, говори се за повишена концентрация и фокус. В спортове, изискващи бързи решения и продължително внимание, като eSports или стрелба, подобрената концентрация може да е решаваща. Второ, има данни за подобрено настроение и намаляване на тревожността, което може да помогне на спортистите да се справят с напрежението от състезанията и да поддържат по-позитивно отношение. Трето, някои съобщават за увеличена креативност и способност за решаване на проблеми, което би било полезно за разработване на нови тактики или адаптация към неочаквани ситуации по време на игра. Макар тези твърдения да се базират предимно на анекдотични доказателства и личен опит, те разпалват интереса както на професионалисти, така и на изследователи.
Въпреки потенциалните ползи, микродозирането повдига сериозни въпроси и рискове. Повечето от тези вещества са незаконни в много страни, което прави тяхната употреба не само рискована от правна гледна точка, но и нерегламентирана от медицинска. Липсват мащабни, контролирани научни изследвания за дългосрочните ефекти на микродозирането върху човешкия организъм, особено при спортисти. Съществуват опасения относно допинговите правила – много спортни организации забраняват употребата на такива субстанции. Освен това, винаги има риск от непредвидени странични ефекти или взаимодействие с други медикаменти. Докато науката не предостави по-категорични доказателства и законодателството не се адаптира, микродозирането остава в сивата зона на спортната психология – обещаваща, но и изпълнена с неизвестни тенденция, която продължава да предизвиква дебати за границите на човешките постижения и средствата за тяхното достигане.