Когато говорим за спорт и увреждания, мислите ни обичайно отлитат към параолимпийците. Онези феноменални атлети, чиито постижения запленяват милиони. Но истинската революция в тази сфера не се случва на стадионите. Тя се случва всеки ден, в местните басейни, фитнес залите, парковете и общностните центрове. Там, където обикновените хора с увреждания просто се движат, спортуват и живеят пълноценно.
За огромна част от хората с различни видове увреждания достъпът до редовна физическа активност не е въпрос на амбиция за световен рекорд. Той е въпрос на здраве, социализация, психическо равновесие и качество на живота. И точно тук светът има какво да ни научи — с конкретни програми, умни политики и вдъхновяващи общностни инициативи.
Защо редовната физическа активност е толкова важна
За много хора с увреждания спортът предлага смислен начин да останат активни, здрави и ангажирани. Той им дава цел и мотивация в ежедневието. Но ползите надхвърлят физическото. Участниците в такива групи споделят, че се чувстват по-енергични и разведрени, свободната изява на емоциите и натрупаното напрежение ги прави по-уравновесени и намалява притесненията им от общуването в ежедневието.
Спортът за хора с увреждания допринася за предотвратяване на дискриминацията и намаляване на социалното изключване. Той е област от живота, в която лесно може да се смесят хора, които не биха се срещнали в ежедневието си, и помага за създаването на нови социални контакти.
Бариерите, които трябва да паднат
Преди да разглеждаме решенията, честно е да признаем проблемите. Типичните пречки пред хората с увреждания да участват в спорт включват липса на информираност от страна на хората без увреждания как да ги включат в отборите, недостатъчно програми за тренировки и състезания, твърде малко достъпни съоръжения поради физически бариери и ограничен достъп до ресурси.
Физическите бариери обхващат пречки, свързани с конкретните спортни среди: от съблекални до зони за зрители. Всички части на спортните съоръжения трябва да бъдат достъпни, но много от тях нямат необходимите условия, създавайки пречки за спортисти и фенове с двигателни увреждания.
Освен физическите, съществуват и психологически и финансови бариери. Адаптивното оборудване като специализирани колички, протези, помощни устройства, е скъпо. Липсата на треньори, обучени да работят с хора с увреждания, е друга реална пречка. Но най-трудната бариера е невидимата — обществените нагласи, предположението, че хората с увреждания „не могат“ или „не трябва“ да спортуват.
Норвегия: Включващият спорт като държавна политика
Норвегия е световен модел в тази сфера. На всяко ниво на спорта националните спортни федерации носят отговорност за изграждането на безопасна, справедлива и включваща среда за участниците. Само спортни съоръжения, отговарящи на изискванията за универсален дизайн, насърчаващ достъпността за всички хора, с и без увреждания, могат да кандидатстват за държавно финансиране.
Това е ключов принцип: достъпността не е опция или допълнение. Тя е условие за получаване на публични средства. Норвежката федерация по спорт е въвела политика на нулева толерантност към дискриминация и изисква от федерациите да спазват правила за включване на хора от различен етнически, религиозен и социално-икономически произход, включително хора с увреждания.
Резултатът е спортна система, в която хората с увреждания участват в редовна физическа активност не като изключение, а като норма.
Великобритания: Инвестиция в масовия достъп
Великобритания е друга страна с конкретни и измерими резултати в приобщаващия спорт. Sport England е инвестирал 1 милион паунда в програмата „See Sport Differently“, която развива възможности за активно участие в спорт на слепи хора.
Освен финансирането на конкретни програми, британският подход набляга на обучението на треньори и доброволци. Моделът „Mixed Ability“ насърчава социалното включване чрез образование и поощряване на играчи с всякакви способности да бъдат равноправни членове на mainstream спортни клубове.
Важно е, че в британските лиги по баскетбол на инвалидни колички играят не само хора с увреждания. В националната лига около 21% от играчите са хора без увреждания. Това е концепцията, наречена „обратна интеграция“, при която здрави хора участват в спорт за хора с увреждания, помага за поддържане на отборите и укрепва общностното чувство.
Специалните олимпиади: Спорт за живот, не само за шампионат
Пара олимпиадите са може би най-мащабният пример за масов спорт за хора с увреждания в световен мащаб. Програмите им действат в 169 страни с над 4,7 милиона атлети и над един милион доброволци. Но акцентът тук не е върху елитното постижение, а върху редовното участие.
Доказано е, че хората с интелектуални увреждания са по-малко активни от общото население. Причина за това обаче не е самото увреждане, а липсата на достъп до подходящи програми за физическо образование и спорт.
За да запълнят тази празнина, Специалните олимпиади са разработили три модела на програми за целогодишна физическа активност. Резултатите са измерими: 9% от атлетите увеличават нивото на физическата си активност с поне 30 минути седмично, а 44% от тези с хипертония нормализират кръвното си налягане в рамките на 10 седмици.
На местно ниво програмите предлагат широк набор от спортни и извънспортни дейности, насочени към насърчаване на включването, общностното усещане и признаването на уникалните способности на всеки участник.
Нидерландия и Канада: Политики, базирани на данни
Нидерландия и Канада са изследвани научно като примери за национален подход към насърчаване на физическата активност при хора с увреждания. Изследванията показват как националните подходи за насърчаване на спорта и физическата активност при хора с увреждания могат да бъдат систематизирани и прилагани ефективно.
В Нидерландия са изградени специализирани федерации още от 60-те и 70-те години — за конен спорт, водни спортове, спорт на открито и спорт за хора с нарушено зрение. Дългосрочната цел е пълното включване, при което хората с увреждания имат същите възможности и свобода на избор като хората без увреждания по отношение на спортното участие.
Европейска мрежа Adapt: База данни за всяка държава
Проектът Adapt Europe обединява 20 европейски страни, с цел изграждане на национални бази данни за спортни федерации, клубове и училищни програми за хора с увреждания, достъпни на всеки национален език. Идеята е, че когато информацията е лесно достъпна, хората намират пътя си към спорта.
За много хора пътят към участие започва с информация. Такава база данни намалява тразминаването между интереса и достъпа, помагайки на семействата да намерят клубове, приветстващи спортисти с конкретни нужди.
Какво се прави в България
У нас картината е смесена. Съществуват инициативи и програми, но достъпът остава неравномерен. Редица общини са поели ангажимент за осигуряване на безплатен достъп до общинските спортни бази за спортисти с трайни увреждания.
На национално ниво Министерството на младежта и спорта поддържа специална програма за развитие на спорта за хора с увреждания. В гражданския сектор действа Фондация BCause, чийто Фонд „Спорт за хора с увреждания“ финансира разнообразни инициативи в цялата страна. Поддържаните дейности включват езда, плуване, бягане, йога, лечебна гимнастика, зумба, пилатес, класически балет, кросфит тренировки и занимания с кучета.
Национална асоциация на хората с придобити увреждания провежда проекти като „Адаптиран спорт за по-добър живот“, в рамките на които хора с увреждания практикуват плуване, терапевтична гимнастика и туристически походи, с цел подобряване качеството им на живот и преодоляване на социалната им изолация.
Съществуват и стратегии за големите градове. Стратегията за физическа активност на София предвижда мерки за осигуряване на достъпни условия за физическа активност и спорт за всички, включително чрез подобряване на достъпността на физическата среда и подкрепа на спортните организации за увеличаване на обхвата на социалното приобщаване.
Принципи от добрата практика
Международният опит очертава няколко ключови принципа, които превръщат добрите намерения в реален достъп.
Обучени специалисти. Изследванията показват, че обучението за включване повишава увереността на треньорите и персонала, позволявайки им по-добре да подкрепят хората с увреждания. Когато треньорите, доброволците и персоналът са подготвени правилно, те могат ефективно да адаптират спортните дейности и да създадат среда, в която всички участници да процъфтяват.
Достъпна инфраструктура. Следването на принципите на достъпния дизайн (рампи, асансьори, достъпни места за сядане) прави тренировъчните съоръжения и спортните обекти по-приветливи за хора с различни физически нужди.
Правна рамка. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания изисква от държавите да вземат мерки за насърчаване на участието на хората с увреждания в спортни дейности на всички нива и да осигурят достъп до спортни и развлекателни обекти — както за зрители, така и за активни участници.
Смесени групи. Когато хора с и без увреждания тренират заедно, ползата е двупосочна. Хората с увреждания получават по-богата социална среда, а хората без увреждания преодоляват предубежденията си. Оценки на програмата Unified Sports на Параолимпиадите показват успех в изграждането на самочувствие и увереност у хората с интелектуални увреждания, и в подобряването на разбирането и приемането им от техните връстници без увреждания.
Движението е правото на всеки
Спортът не е привилегия на здравите. Не е и привилегия само на параолимпийците. Той е фундаментално човешко право и доказано средство за физическо и психическо здраве, социализация и пълноценен живот.
Норвегия, Великобритания, Нидерландия и много други страни вече са доказали, че когато политиката, инфраструктурата и обществото работят заедно, хората с увреждания спортуват. Редовно. С удоволствие. Не заради медали, а защото движението е живот.
Предизвикателството пред нас е да изградим тази реалност и у нас, чрез с достъпни зали, обучени треньори, приобщаващи клубове и с убеждението, че всеки има своето място на спортното игрище.
